Небесният покровител на българския народ ╫ Успение на Св. Иван РИЛСКИ
Тропар на св. Иван Рилски
Oснова на смирение, образец на трогване,
пример на успокоение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си обитавал в молебствия, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!
(Стенопис на свети Йоан Рилски в Рилския манастир)
╫ Успение на преподобни Иван Рилски
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил към 876 година в Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. От нежна детска възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне религиозната религия. Благодатната светлина на християнството се разливала навсякъде по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската книжовност в българските земи новооснованите обители станали освен огнища на набожен живот, само че книжовни и просветни средища. Чистият младеж Иван закопнял да се посвети изцяло в служение на Бога и да извърши съкровеното си предпочитание – в някоя светла обител да се отдаде на отшелнически живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил евентуално в близкия манастир „ Св. Димитрий “ под самия връх Руен. Тук той освен засилил своите заложби към духовно наблюдателен живот, само че имал опция да получи обучение – да научи четмо и писмо и да придобие познания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, само че не останал за дълго в манастира. Той имал увлечение към усамотен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, гдето приключил земния си живот и основал манастир, който съществува към този момент над 1000 години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: отлично нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ. Посетил го благословеният цар Петър Български, въпреки и да не могъл да стигне до неговото местопребиваване заради планинските стръмнини и урви. Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение в „ горната постница “, гдето съставил своето „ наследство “. Там и умрял сам на 18 август 946 година и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 година нетленните му мощи по негово признание били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие наподобява съответствува с неговата канонизация. В 1183 година унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил заставен да ги върне назад след четири години. От София – след повече от 200-годишно престояване тук – българският цар Асен, откакто освободил България от византийско иго, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 година А откакто България била завоювана от турците, след други 274 години престояване в Търново, монасите от актуализирания Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 година, гдето те почиват и до момента.
Преподобният Иван Рилски е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната благовейна респект в България.
Из: „ Жития на светиите “, Синодално издателство, София, 1991 година
Изображение: Стенопис на свети Йоан Рилски в Рилския манастир
